Свети Илия (Букурещ)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети пророк Илия“ Sfântul Prooroc Ilie | |
 Входа на църквата | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Румъния |
| Населено място | Букурещ |
| Религия | Румънска православна църква |
| Епархия | Букурещка архиепископия |
| Изграждане | 1841 година |
| Статут | действащ храм |
Църквата „Свети пророк Илия“ (на румънски: Sfântul Prooroc Ilie, или Biserica Bulgară „Sfântul Ilie“, Biserica „Sfântul Ilie – Hanul Colţii“) е православен храм в румънската столица Букурещ. В периода 1954 – 2009 църквата функционира като български храм, преотстъпен на българската общност от страна на Румънската православна църква.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в двора на букурещки хан в периода 1725 – 1730 година от ключаря с благороден произход Раду Колця. Поради това тя станала известна под името „Св. Илия от хана Колця“.[1] Църквата е била заобиколена от зидана ограда и затова Дионисий Фотино я включва към манастирите с ханове в двора. Според един документ от 27 февруари 1836 година, в близост до олтара, долепена за оградата на църквата, се е намирала и бакалията на хана. Храмът е бил разрушен от земетресението в Букурещ през 1838 година, след което отново е построен от наемателя на Хан Колця – Лазар Календероглу. Новата църква е осветена на 30 август 1841 година, което става ясно от надпис от епохата.[2]
През 1895 година Столичният общински съвет решава, че името на църквата не е подходящо за един православен храм, и нарежда тя да носи името на своя ктитор „Св. Илия Календеру“. В периода между 1880 – 1897 църквата функционира като гръцка, където Светата литургия се е извършвала на гръцки език.[2]
Българската църква[редактиране | редактиране на кода]
След установяването на комунистическия режим в Румъния са отнети редица български църкви в градове като Букурещ, Галац и Браила.[3] Tъй като българите в Букурещ остават без свой храм, през 1954 година църквата „Св. пророк Илия“, намираща се в центъра на румънската столица, е дадена за временно ползване от българската общност. В грамотата на румънския патриарх Юстиниан, с която тя и принадлежащият ѝ хан Колця се дават за временно ползване, се казва, че храмът се дава, „докато българите не си построят нов“.[3] Тогава на входа му е поставен този надпис:
| „ | „Тази свята църква, която има за храмов празник свети пророк Илия, построена от ключаря Раду Колця през 1725 година, след това възстановена от Лазар Календероглу и с помощта на други през 1841 година, беше ремонтирана благодарение грижата на Блаженейшия патриарх Юстиниан със средствата на Светата архиепископия на Букурещ и бе дадена за ползуване на православното българско общество от град Букурещ през 1954 година, 26 октомври. Старите стенописи бяха почистени и поправени от майстор Николае Стойка, който изографиса иконите на входната част на храма. Църквата беше осветена от Негово блаженство румънския патриарх Юстиниан и българския патриарх Кирил с голям събор от йерарси, свещеници и дякони от Румъния и България в присъствието на множество вярващи“.[2] | “ |
Отнемането на църквата[редактиране | редактиране на кода]
В продължение на 55 години църквата при хана Колця е позната сред гражданите на Букурещ като „българската църква“ (на румънски: Biserica Bulgară). През 2009 година Постоянният епархийски съвет на Букурещката архиепископия излиза с решение да назначи за първи свещеник в храма отец Габриел Григореску. Румънската патриаршия оправдава това си действие с мотива, че храмът според нея е в лошо състояние, и базирайки се на действащото закнодателство за връщане на конфискуваните имоти от комунистическия режим, отнема църква от българската общност.[4] Според същото решение българският свещеник Петър Тотев може „необезпокояван да продължи своята пастирско-мисионерска, литургична и административна дейност за православните български вярващи от Букурещ, наред с румънския първи свещеник“. [4] Въпреки това обаче новата богослужебна програма на храма, съставена от Букурещката архиепископия, е променена и българското участие в нея е сведено до минимум.[5] По същото време българският иконом на църквата Петър Тотев е подложен на неописуем натиск от страна на Румънската патриаршия посредством непрекъснати заплашителни телефонни разговори и ултиматум за напускане на храма.[6] На 30 май 2009 българският свещеник предава кючовете от храма на специална комисия, назначена от Букурещката архиепископия.[5] Пред членовете на българската църковна общност представителите на Букурещката архиепископия обясняват отново мотивите на заповедта на румънския патриарх Даниил за отнемането на църквата с мотивите, че „храмът се нуждаел от спешен ремонт; множество били румънците, които желаели да се черкуват тук, но не разбирали български език, а и българската общност била малобройна“[5] Впоследствие иконом Петър Тотев е назначен за пети свещеник в бившата руска църква „Св. Николай“, отнета по подобен начин от руската общност в Букурещ.[7]
Две години след отнемането на българската църква при хана Колця, за която се твърдяло, че има нужда от спешен ремонт, такъв не е започвал. От Румънската патриаршия обещават на българската общност да построят в двора на бившия руски храм „Св. Николай“, сега водещ се студентски храм, помещение за събиране на българите. Това обещание също не е изпълнено. Черкуващите се българи стоят на крак в двора на препълнения храм по време на Светата литургия, поради това, че основното му предназначение е да обгрижва студентите от Букурещкия университет. Смесеният църковен хор „Nihil sine Deo“ на бившия българския храм „Св. Илия“, съставен от професионалисти, също не е допускан да участва в богослуженията.[6] Скандалът с отнемането на българската църква при хана Колця прогонва българите от храма, а така също и много руснаци и украинци, защото той бил единственият в Букурещ, където богослуженията се извършвали на църковнославянски.[8]
През 2011 година Надежда Ганева и синът ѝ Велин Ганев даряват свой имот в букурещкото предградие Снагов на Българската православна църква за построяването на българска църква и културно-просветен център за българите в румънската столица.[9][10] Дарението е направено, след като Община Букурещ изпраща официално писмо до Българската православна църква, с което Патриаршията е уведомена за отказа за отреждане на подходящ терен в Букурещ за построяване на български православен храм и културен център.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Biserica Ortodoxa Romana, seria II, anul 1926, nr.539 – 540, februarie si martie, G. Negulescu
- ↑ а б в Българска православна църква Свети пророк Илия // Иде.ли?, 23 юни 2006. Архивиран от оригинала на 2011-06-06. Посетен на 23 септември 2011.
- ↑ а б Българите в Букурещ може да останат без своя черква // www.dw-world.de, 20 април 2009. Посетен на 23 септември 2011.
- ↑ а б Румънската патриаршия относно казуса с църквата "Св. Илия“ в Букурещ // www.pravoslavie.bg, 29 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2009-11-17. Посетен на 23 септември 2011.
- ↑ а б в Предаване ключовете на българския храм „Св. пророк Илия“ в Букурещ (фоторепортаж) // www.dveri.bg, 31 май 2009. Посетен на 23 септември 2011.
- ↑ а б Бог забавя, но не забравя. Две години от отнемането на българския храм в Букурещ // www.dveri.bg, 28 май 2011. Посетен на 23 септември 2011.
- ↑ Има резултат от преговорите в Букурещ: българите остават без храм // Иде.ли?, 8 юли 2009. Посетен на 23 септември 2011.[неработеща препратка]
- ↑ Скандалът с църквата в Букурещ прогони българите // www.monitir.bg, 10 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 23 септември 2011.
- ↑ Българи дариха земя за храм край Букурещ // www.monitor.bg, 16 септември 2011. Архивиран от оригинала на 2014-10-06. Посетен на 22 септември 2011.
- ↑ Българската култура и традиция в Румъния ще се запази // bg-patriarshia.bg, 24 август 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-20. Посетен на 22 септември 2011.
